Проституция срещу трафик на хора

В съзнанието на обикновения гражданин битува обаче една склонност към отъждествяване на понятието „трафик на хора“ с проституцията. Може би това се обяснява с обстоятелството, че проституцията е позната още от дълбока древност, докато трафикът е съвременно явление.

Цел на настоящата статия е да направи разграничение на двете понятия, като се надяваме с това да се повиши разбирането за същността на явлението Трафик, а оттам и да се повиши ефективността при противодействието срещу него.

Като определение за проституция можем да приемем, че това е дейност, извършвана от дадено лице за задоволяване сексуалните потребности на друго лице срещу някакво възнаграждение. Това лице съзнава какво върши и има за цел да го върши, т.е. такава е неговата воля. По своя воля то може да както да приеме, така и да откаже предоставянето на услугата. Самó получава уговореното възнаграждение и се ползва от него. Самó решава кога да практикува и кога не. Самó решава кога да прекрати дейността. Разбира се, съществуват и форми на организирана проституция (известни са кварталите на „червените фенери”), но тук също се прилага принципът на договарянето за съвместна дейност.

Отношението към проституцията е най-различно, въпреки че в сферата на морала тя никога не се е ползвала с добро име. Счита се, че тя нарушава добрите нрави на обществото. По-важно е обаче отношението на законодателството, тъй като законът е този, който регулира обществените отношения. Съществуват три модела за законодателно регламентиране на проституцията:

 Прохибиционистки модел – проституцията е забранена във всичките й форми, потребителите на услугите се преследват от закона. Такъв е моделът във всички щати на САЩ с изключение на Луизиана, в Швеция, Норвегия и някои други европейски страни.

 Регулационен модел – практикуването на проституция, както и експлоатирането на проституцията на пълнолетни лица не е наказуемо деяние. Такъв модел съществува в Гърция, Холандия и др.

 Аболиционистки модел - проституцията сама по себе си не е престъпление, но експлоатацията на проституцията на друго лице е престъпление.

В България в момента се обсъжда законопроект, с който тази дейност да се регламентира.

За разлика от проституцията, при трафика на хора нещата не стоят така. За трафик на хора съществува законова дефиниция: всички случаи нa набиране, транспортиране, прехвърляне, укриване или приемане нa xopa за целите нa експлоатацията, независимо от използваните средства за постигането нa тези цели, се наказват съгласно разпоредбите нa чл. 159 а - 159 в от НК.

В международен план тази дефиниция в малко по-широк формат е залегнала в т.н. „Протокол от Палермо“ за предотвратяване, потискане и наказване трафика на хора, по-специално жени и деца. Този Протокол е допълнение към Конвенцията на ООН за борба срещу организираната престъпност. България е ратифицирала и двата документа.

Ключова дума в този законов текст е „експлоатация“. Терминът експлоатация най-общо се отнася за използване на нещо, най-вече предмет, уред, но в конкретния случай има смисъл на използване на някого с цел извличане на материална или друга облага. В социологията, политиката, историята, икономиката, експлоатацията се свързва с използването на определена група хора, с цел извличане на различни видове печалба. Често те са третирани несправедливо, дори жестоко.

При въвличане в трафик жертвата не действа по своя воля, тя е заставена да изпълнява чужда воля. Тя не може да откаже извършването на услугата, а възнаграждението се получава и ползва от трафикантите. Жертвата не решава сама кога да практикува – тя е насилвана да го прави непрекъснато. Разбира се, че не е в нейна власт да прекрати дейността се, да се „откаже“.

Методите за принуда са най-различни – отнемане документите за самоличност, побоища, насилие, нерядко принудително поставяне в наркозависимост. Жертвите на трафик, изведени извън своята страна, са заплашвани да не бягат и търсят съдействие на полицията под страх от наказание за нелегално пребиваване на чужда територия.

Такива жертви, обикновено подлъгвани с примамливи обещания за добра работа, лек живот и бързо забогатяване, вместо това намират нечовешко отношение и брутално нарушаване на исконните им човешки права. Те се нуждаят от помощта на обществото, тъй като са принуждавани към тази дейност против волята им. Ето защо неправилно е такива жени да бъдат разглеждани като проститутки, жрици на любовта, „свежа плът“, или да се определят с други подобни квалификации. Те са жертва на едно от най-анти хуманните престъпления на нашето съвремие – модерната форма на робство, противозаконното използване на човека – трафик на хора.