Проведе се международна среща за жените и информационните технологии

Събитието бе организирано от Дружество „Знание“ - София, българският партньор по проекта. Другите партньори са Дания, Латвия и Португалия, а водеща организация е Община Генуа, Италия. На семинара присъстваха представители на чуждестранните партньори, които изложиха резултатите от изследванията, извършени в техните страни.

Изследването е част от съвместните усилия на партньорите по проекта за идентифициране на конкретните нужди и особености с цел изработване на подходящи методологии за обучение през целия живот на жени по ИКТ в Европейския съюз. По поръчка на Дружество „Знание” Фондация „Интернет Райтс България“(ФИРБ) осъществи анализа на българското изследване.

Гост на семинара беше Кристина Хараланова от ФИРБ, която изнесе презентация за резултатите от национално проучване на тема „Ефективно ползване на информационните и комуникационни технологии от жени, ангажирани в гражданския сектор в България", извършено преди 2 години от ФИРБ.

За проекта

Основните задачи по проекта са разпределени в 3 етапа:

I етап - интервюта с 50 жени на възраст между 35 и 55 години във всяка страна партньор с цел изследване тяхната нагласа спрямо технологиите и степента на използването им.

II етап - мониторинг на 5 списания, адресирани към жените от всяка партньорска страна и това до каква степен е застъпена темата за жените и съвременните технологии.

III етап - интервюта с експерти от областта на образованието и технологиите по определени теми.

Целевата група е жени на възраст между 35 и 55 години, които са най - трудоспособни, но по време на тяхната първоначална подготовка технологиите не са били достатъчно развити и използвани, съответно и изучавани. При тях нуждата от работа с ИКТ възниква въз основа на променящата се действителност.

Проектът е и е финансиран по програма Сократ Грундвиг 1.

Обобщени резултати от изследванията

Семинарът беше изключително интересен поради направеният сравнителен анализ между резултатите от интервютата и мониторинга в различните страни. Оказа се, че в България, Латвия, Италия и Португалия резултатите от интервютата са сходни, що се отнася до отношението на жените към ИКТ и в частност до работата им с компютър, както и за нагласите им, желанията им да учат цял живот и тенденциите, свързани с тази проблематика. Историите са разказани по различен начин, различно емоционални са, но имат много общо:

 Повечето жени на тази възраст са започнали до работят на компютър поради въвеждане на новите технологии на работните им места или поради това, че за да намерят нова работа се иска „компютърна грамотност“, или за да улеснят, ускорят и разнообразят работата си.

 Много от интервюираните жени имат имат теоретични и практични познания само по програмите, с които работят. А се усъвършенстват чрез ежедневна работа.

 Отношението на жените към ИКТ като цяло е положително. Те оценяват, че чрез новите технологии улесняват ежедневния си живот – и в службата и в къщи, че спестяват време, че имат достъп до огромна информация. Използвайки ИКТ, те остават близки с децата си, успяват дори да им помагат в усвояването на учебния материал.

 Много често жените са подкрепяни от децата си, особено от дъщерите, както и от съпрузи, приятели и колеги да работят с новите технологии и да се усъвършенстват. С тяхна помощ те започват да възприемат ИКТ като инструмент за лесна, бърза и евтина комуникация.

 Притесненията и страховете при използване на ИКТ често са свързани с опасността от увреждане на тяхното или на децата им здраве, или с други притеснения, свързани с децата им: пристрастяване към игри; попадане в педофилска мрежа; попадане под влияние на хора, които не заслужават доверие; попадане в един виртуален свят и загубване връзката с реалния свят.

 В интервютата на повечето жени се усеща, че те не са уверени в работата си с ИКТ и трудно преодоляват страха си, особено ако са в среда, която счита, че „жените и технологиите са две взаимно изключващи се понятия“. Една от причините за това е и не системното обучение или самообучението, които водят до бели петна в познанията за ИКТ.

 В интервютата се усеща е една съпротива към ИКТ. Това може да е съзнателно решение, нещо като протест към този свят или несъзнателна пасивна съпротива да се възползват от предимствата на технологиите. На възрастта на интервюираните жени човек трудно сменя стереотипите си и страхът от промяна в техния начин на живот – среща с приятели, четене на книги и други предизвиква тази съпротива.

 Една съществена бариера при по-възрастните жени за използване на ИКТ е незнанието на английски език.

Датският опит

Дания не се вписва в тези обобщени резултати. Оказа се, че скандинавските страни и в частност Дания са по-специални, защото имат и друга училищна традиция. Интервюираните датски жени единствени виждат в новите технологии инструмент за подобряване качеството им на живот.

92% от датските домакинства имат компютри в къщи и те са свързани с високоскоростен интернет. Там дори се гледа телевизия по интернет. Мрежата се използва като средство през целия работен ден и това използване не е свързано с пол, възраст, образование и работа. Използването на интернет се увеличава непрекъснато за банкиране от дома, за пазаруване и т.н.

Това е така, поради факта, че от доста години използването на ИКТ е основен приоритет на всички партии, били на власт и това е част от националната програма за развитието на страната.

 Изучаването на ИКТ започва още в училище. В началото, някъде към 90-те години на миналия век, всички учители (и учителки) са минали курс по основи на ИКТ от 150 часа минимум. Курсове и сега се организират регулярно, но вече за изучаване на новостите в ИКТ.
 Всички политически партии са включили в програмата си обучения и курсове за възрастни. Ако искаш да учиш просто отиваш в близкото училище и се записваш в този курс, който те интересува. Само няколко процента не са ходили поне веднъж на курс по ИКТ за възрастни.
 Към жените в курсовете се подхожда по по-различен начин, отколкото към мъжете. Жените имат по-различна психологическа насоченост, по-емоционални са, по-практично гледат на технологиите. А ученето трябва да е удоволствие, а не принуда.
 В библиотеките, в пощенските клонове, просто навсякъде има безплатни компютри, а 65-75% от преподавателите по ИКТ са жени.
 Компютрите са средство, което се използва всеки ден. Не е необходимо да се ходи до институциите, просто се контактуват по интернет и в много кратък срок се получава исканата справка или необходимия документ.
 Сега на дневен ред е решаването на проблема по привличането на момичетата след средното училище да работят в сферата на технологиите, а не да учат и работят изключително в хуманитарната сфера.

В Дания има добри модели за подражание и е хубаво те да се популяризират по-широко.

Мониторинг на медиите

Що се отнася до мониторинга на женските и семейни списания, във всички страни, партньори по проекта, резултатите са сходни (въпреки, че Дания е отново малко по-различна) :

 Жените и технологиите се представят по неадекватен начин в медиите
 Въвеждат се и стереотипи за „женски технологии“ (бялата техника: ютии, тостери, печки, перални, мобилни телефони) и „мъжки технологии“ (черната техника: телевизор, видео, музикални уредби, компютър).
 Липсва информация по темата „жените и ИКТ”, още по-малко на достъпен език.
 Битува схващането, че женските списания са за свободното време, а не за работа. А в компютърните списания пише за компютри и ИКТ.

Основни изводи от изследването:

В резултат на проведената среща и на базата на обобщените резултати, представени по-горе, се направиха редица изводи. Ако правителството няма изработена национална програма, която да дава възможност на жените да посещават организирани курсове по ИКТ, напредъкът в тази област ще се осъществява изключително бавно. Освен това, има модели на подражание за жени с творческа нагласа и професионален опит в областта на технологиите, които мислят различно и те трябва широко да се популяризират. Необходимо е да се популяризират списанията за технологии и да се провокират жените да се абонират да тях при наличие на интерес. Основен извод от срещата се очерта необходимостта да се гледа на жените като потенциални потребители и създатели на технологии, а не само като наблюдатели.