22 февруари - 30 март: Огледална изложба по повод представянето на съвременно българско изкуство

Графично изкуство с исторически корени и обещаващо бъдеще
понеделник 26ти март 2007
Да се направи подбор на 20 художници е трудна задача, имайки предвид, че няколко стотин работят активно в областта на графиката: само членовете на СБХ са към 400, прибавяйки към тях и завършилите през последните 10-15 години цифрата може да стигне 1000.

Утвърдените и все още работещи художници са започнали своя път през 60-те години на миналия век, „средното поколение“ са автори доказващи себе си през последните 15-20 години, и накрая, но не на последно място - младата вълна от изявяващи се таланти, завършили академия след промените.

Намирайки се в източната част на Европа българските графици запазват своята независимост от основните течения на западното изкуство, поставяйки духовното над функционализма и натоварвайки своите образи с послания.

Българското графично изкуство израства от декоративната възрожденска щампа (гравюрата на дърво), възприемайки както нейната техника така и изобразявания субект: пасторално - дилични сцени от всекидневния живот. Тези ранни творби са фокусирани върху традиционния символизъм, идващ директно от религиозно ортодоксалната култура и от фолклора.

В края на 60-те и през 70-те години българските графици започват да си служат с асоциативно метафоричното изразяване, даващо възможност за заобикаляна на чисто идеологическите догми и насищане на произведенията с образи и композиции, които могат да се тълкуват на различни нива.

Това изкуство на умишлена двойнственост доминира няколко десетилетия, и може да се каже, че е запазено и до днес. Асоциативно метафоричната изобразителност се съизмерва със световните тенденции и равнопоставя българските графични художници на международната сцена: участвайки на биеналета българите получаваха висока оценка за своите качества и умело изразяване.

Новата вълна художници бавно но сигурно навлиза в бурното море на българското графично изкуство - бурно не толкова поради големите открития, а по-скоро заради вечния въпрос „Кой Кой Е?“...

Всички тези момичета и момчета, прекарващи дълги дни и нощи в графичното ателие на академията, изтощени от търкането на литографските камъни и с изгорени пръсти от киселините на офортните плочи, не се интересуват толкова много от това кой кой е.

Техните „известни и утвърдени“ професори не се появяват толкова често, а пък да видиш и тяхна творба си е просто шанс! Така че тези младежи, мечтаещи да станат художници, стават такива не толкова благодарение (а по-скоро въпреки) своите преподаватели и професори.

И сега те са тук: Гергана Донкова (1980) с дълбока, черно-бяла гравюра на дърво, Лилия Ефтимова (1980) със своята сочна и колоритна литогафия, Ана Антонова (1977) и Марина Йорданова (1978) с офорт, Боряна Дончева (1978) със суха игла и офорт, Десислава Костадинова (1978) с линогравюра.

Мъжката част също дава своя внушителен принос, имайки предвид колко трудно е днес в България да си млад автор и тепърва да доказваш своите качества: Велико Маринчевски (1979), Тодор Овчаров (1975), Калоян Илиев (1979).

За известен баланс между поколенията участват и двама от „по-старото“ поколение: Иван Нинов (1946) и Евгений Пантев (1966) - и двамата с прецизна, перфектна суха игла.

За тях двамата е валидно случващото се към края на 80-те години на миналия век в българската графика: появяването на различни изразителни стилове и тенденции. Едни художници предпочетоха поетично-литературното изразяване, насочено към вътрешната същност на човека и в противовес на консуматорското общество.

Други се обърнаха към пародията. Трети избраха пътя на ежедневното (журналистическо) изразяване на битието, включвайки чисто фотографски способи в своите произведения. Независимо от всички вариантности повечето от тези художници запазиха своя респект към белия къс хартия и печетарското мастило.

Тези 20 български художници, избрани за представянето на международното биенале в Кремона и изложбата Кадекунст в Амстердам, съставляват една окуражителна палитра за бъдещето. Благодарение на своята различност и различните графични техники те показват разнообразие, при което всеки автор запазва своите граници на възприемане и изразяване. Тези произведения са категоричното потвърждение за дълголетието и силата на изкуството като израз на духовност и отговорност едновременно.

Кога: 22 февруари - 30 март 2007

Къде: Галерия Леседра, София, ул. Милин Камък 25, тел. 02/ 865 0428

Работно време: пн-пт 15:00 – 19:00 и по предварителна уговорка

ЛЕСЕДРА - галерия за съвременни артпроекти. Организатор и куратор на представянето на съвременна българска графика на международното биенале в Кремона и на изложбата Кадекунст в Амстердам.

Този текст е съставен от двете статии писани специално и независимо една от друга за каталога на Галерия Кадекунст и за каталога на Mеждународното биениале на графиката в Кремона.


Коментар?

N.B. Социални права България работи единствено като медия и НЕ предоставя юридически, психологически или данъчни консултации. За подробности и съвети относно лични случаи, моля, обръщайте се към съответния държавен орган.

(За нов ред оставете празни редове.)
Кой сте Вие?

Изпращане на съобщение Лична зона Регистриране на сайта xml ?