„България: отвъд фактите“: Младите в България и икономическата конкурентоспособност

Изследването е национално представително и има за цел да проследи и анализира нагласите на младите хора, които тепърва ще се реализират в живота. За съжаление няма факти за сравнение, но е особено важно да се правят проучвания всред тази група предвид все по-застаряващото население не само в България, но и в Европа.

Основните цели на изследването са да проследи общите нагласи и жизнени стратегии на младите хора в България няколко месеца след влизането ни в ЕС. Да се провери действително ли младите българи чакат с куфари на границата. Да се проследи какви са техните икономически нагласи, как виждат своята конкурентоспособност. Считат ли, че родители и държава трябва да се грижат за тях или са готови да вземат бъдещето в ръцете си. Изследването дава отговор на тези и редица още въпроси.

Извадката обхваща 1000 интервюта с хора от 15 до 30 години и е национално представителна по пол, възраст, етнос, регион, тип населено място (град/село)

Ето и някои по-интересни факти:

 Младите хора клонят по-скоро към средните доходи:
— 74,6% попадат в групата на средните доходи
— 14,9% попадат в групата на високите доходи
— 10,6% попадат в групата на ниските доходи

 45% от младите хора на възраст 15-17 години са изкарвали собствени пари, а 75% смятат да опитат да изкарват, преди да се отделят от родителите си

 54% от младите българи смятат, че България върви като цяло към по-добро, 26% смятат, че върви към по-лошо, а 20% не могат да преценят.

 На въпроса „Смятате ли, че членството в Европа ще донесе просперитет на България?“, отговорите са доста оптимистични:
— 31% са отговорили „Да, но главно за хората, които могат/ са образование“
— 23% са отговорили „Да, на всички нас в крайна сметка“.

 35% от младите хора смятат, че доходът на тяхното домакинство е по-висок от преди 2-3 години, 37% считат, че е същия, 23% - че е по-нисък.

 В същото време 47% вярват, че доходът на домакинството им ще е по-висок след 2-3 години, 26% считат, че ще е същият, 8% мислят, че ще е по-нисък.

 Що се отнася до общите икономически нагласи и ценности, те са доста противоречиви. Младите хора считат, че конкуренцията е нещо добро, че упоритият труд води до по-добър живот, че дялът на частните фирми трябва да се увеличи. В същото време мислят, че държавата трябва да се грижи за тях и доходите трябва да се направят по-равни.

 За младите хора една работа е наистина добра ако:
— 74% - ако осигурява добър доход, така, че да не се притесняват
— 15% - ако е сигурна работа без риск
— 6% - ако е отговорна работа, която носи чувство за лична реализация
— 3% - ако се работи с хора, които са приятни

 Затова не е чудно, че 34% искат да работят срещу заплата в частна фирма, а 30% искат да се занимават със собствен бизнес

 36% считат, че завършено висше образование е най-важно за да си намери човек високо платена работа, 24% считат, че това е доброто професионално образовани или занаят, а само 22% мислят, че това са връзките и познанствата.

 80% от хората между 15 и 30 години са в интернет и работят с компютри, затова и не считат работа в мрежата за важен фактор да си намерят добра работа. Те вече са в мрежата.

 2% от респондентите имат второ висше образование или дисертация, специализация, но 15% го желаят. 17% имат едно висше образование, а 32% го желаят.

 Интересното е, че 13% от респондентите имат или учат инженерно-технически науки; икономика – 11%, селско стопанство -5%. Така предпочитаните до скоро право и външна търговия или международни отношения – по 2%.

 В същото време 30% не знаят дали тяхната специалност дава възможност за високи доходи, а 43% мислят, че няма голямо търсене на специалисти по тяхната специалност.

 17% искат да получат средно образование в България.

 44% искат да получат висше образование в България, 23% в страна от ЕС, а 10% искат в САЩ.

 75% считат, че трябва да си компютърно грамотен за да имаш добра работа.

 70% смятат, че в едно образование/обучение най-важното е, какви умения за работа с информация и нови технологии дава.

 76% мислят, че светът се променя много бързо и човек трябва непрекъснато да получава допълнително обучение, каквото и да е завършил.

 51% смятат, че е нормално да се плаща много за добро висше образование в реномиран университет.

 Всеки трети вече е бил в чужбина, а всеки десети вече е работил, затова може да се счита, че младите хора знаят какво е там. 27% са готови да заминат да работят за малко, а 8% са готови да заминат да учат и да работят в чужбина.

Изводи:

1. В България се е появило ново поколение, с което може и да се оправим в Европа. Картината е по-оптимистична поради наличието на ново поколение, но все още не сме един друг свят. Но нагласите на сегашните млади хора са по-различни от тези, на младите от преди 10 години. В тях има доста индивидуализъм, но не и егоизъм. Имат по-добри очаквания за развитието на България и свързват личния си проект с България.
2. Младите хора се ориентират към добра професия в една конкурентна среда, но не непременно свързана с висше образование, въпреки че то започва да се мосовизира. То е ценност, но не принцип. Демографите твърдят, че скоро почти всички, завършили средно образование, ще влизат в колежи и университети. В момента ценността на придобиване образование в България е по-голяма, отколкото учене в чужбина. Да се образоваш и да работиш в България вече има по-голяма стойност, отколкото преди 15 години. Имат ниски емиграционни нагласи, но и желание за гурбет.
3. Младите хора имат силно желание за финансова независимост, за изкарване на лични пари още преди да са навършили 18 години. В същото време 2/3 живеят с родителите си до 30 годишна възраст. реалното отделяне от родителите става на 23-24 г и е сравнително висока.
4. Младите в България са по-либерални от възрастните. за тях конкуренцията е важна, но и държавата е ценност. Те искат държавата да е по-отговорна в социално отношение.
5. Младите в България изобщо не са аполитични, но трудно откриват себе си в политическите дебати. Те са по-взискателни и се ангажират само там, където реално могат нещо да променя. Склонни са повече на нови форми на гражданска активност – доброволчески дейности, участие в мрежа, а не в традиционните стачки и митинги.

И ако се върнем към едно култово изречение на Хайтов „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш“, то може да се каже, че младите хора искат, отчасти могат, но не знаят как да го направят. Необходима е спешна реформа в образованието у нас – средно и висше, за да се случи новото поколение.

За повече информация: България отвъд фактите