Генно модифицираните храни - по света и у нас

Германия например отложи за следващата пролет пускането на пазара на генно модифицирана царевица.

Румъния и Испания масово отглеждат ГМО. Тези култури бяха одобрени от правителството на бившия испански премиер Хосе Мария Аснар. Няма официална статистика, но се предполага, че площите засети с генномодифицирана царевица възлизат на около 70 000 ха, което представлява малко над 11 % от общото количество на отглежданата в страната царевица. Разрешените видове са 31, като най-разпространената генномодифицирана царевица, Mon 810 , се смята от защитниците на околната среда за най-опасна.

На практика правителството не оказва почти никакъв контрол над тези храни, получавани от ГМО и едиствено предприятията, които продават семената трябва да се отчитат. Оказва се невъзможно за земеделските производители да дадат каквато и да е информация за продукцията на съседа, тъй като площите засети с генномодифицирани култури не са означени по никакъв начин. В Каталуня например 40 % от реколтата през 2005 се оказа заразена с остатъци от ГМО. Автономните местни власти в Испания имат право да се обявяват за зони свободни от ГМО. Такива в момента са Страната на баските и о-в Майорка. За обикновените потребители обаче е трудно или почти невъзможно да се ориентират на пазара, тъй като изписването на произхода върху етикетите не е особено разпространено.

Във Франция нито едно правителство досега не е взело някакво решение по въпроса, но все пак вече съществуват експериментални парцели с генно модифицирани култури. Междувременно обаче лагерите на про и анти ГМО се радикализират. От едната страна са тези, които смятат, че ГМО представляват сериозна опасност за хората, а от другата онези, за които това е истински прогрес за човечеството. Дебатите стават все по-разгорещени, както смята Арно Апотекер, отговарящ за кампанията “ГМО” на Гринпийс Франция разказва, че напрежението по селата значително се увеличи през тази година, защото площите с генномодифицирани култури нараснаха 4 пъти, а никой не ги иска. В момента производители на качествени и био продукти са застрашени пряко, защото могат да бъдат заразени, а така ще пострада имиджа им. Това обяснява защо производители на традиционните продукти възприемат налагането на ГМО като сериозна заплаха.

Като цяло френското обществено е настроено срещу ГМО. Очаква се през тази есен да има раздвижване около дебатите, тъй като министърът на устойчивото развитие Жан-Луи Борло обеща разрешение на въпроса за или против генномодифицираните култури.

Скорошни проучвания на общественото мнение показват, че 70% от европейците остават негативни настроени към генномодифицираните храни. Във Великобритания обаче правителство се съгласи да бъде подновена кампанията на фермерите и индустрията за запознаване на потребителите с генно модифицираните растения, пише вестник „Гардиън“. Според тях обществото този път ще приеме , че технологията е жизнено необходима за развитието на по-високи добиви и устойчиви храни за растящото население на планетата, и ще помогне произведените растения да бъдат използвани за производството на био-горива в борбата с промените в климата. Министрите са уверени, че предимствата на технологията ще бъдат оценени по-добре, поради нарастващите опасения на обществото за околната среда. Еколози вече обвиниха властите в това, че поставят интересите на бизнеса пред загрижеността на хората.

През 1999 година земеделски производители в България произведоха първата реколта с ГМ царевица, устойчива на хербициди, и ГМ картофи, устойчиви на колорадски бръмбар.

По това време още нямаше закон за ГМ храни и страната прие експериментално производство на семена от каталога на един от най-големите производители на ГМО „Монсанто”. След дълги дискусии през 2005 година парламентът прие закона за ГМО, който по отношение на регулирането до голяма степен отразява европейското законодателство, но не засяга процедурите за одобрение и контрол, за означаване на ГМО и храни, за тяхната проследяемост и етикиране. Затова законът е критикуван от неправителствените организации.

Най-голямото притеснение на организациите, които застъпват органичното, а не генномодифицираното земеделие, е, че никой не може да предвиди дългосрочните вредни последици от генномодифицираните храни за здравето на хората и за природата като цяло. На свой ред законът за храните се опита да уреди нормативно въпроса с ГМ храни. До тази година не е постъпвало заявление от българска фирма за пускане на пазара на ГМ храни, но това не означава, че на пазара няма такива храни.

Проверките на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве са установили наличието на брашна – царевично и соево, пуканки, колбаси със съставки от ГМ соеви зърна, българско производство. В действителност, всеки разрешен в ЕС ГМ продукт може да се пусне и на българския пазар.Това са няколко хибрида ГМ царевица, соя и рапица, които според специалистите се използват за производството на някои преработени храни като шоколад, сосове, дресинги за салати, инстантни супи, тестени изделия, сладкиши. Има и един вид сладка царевица, която е разрешена за директна консумация.

Проблем все още е етикирането, както и при все по-модерните екопродукти. От вносните продукти няма нито един етикет с подвеждаща информация, декларират от фондацията за биологично земеделие „Биоселена”. На 15 септември те организираха национален празник на биологичното земеделие в Южния парк. По традиция там се представят по-голяма част от българските производители на качествени и здравословни биологични храни. Освен с дегустации празникът е съпроводен и с демонстрации на традиционни български техники на производство на пчелен мед и варене на домашна ракия.

По Радио Франс Ентернасионал