Директивата „Болкенщайн“ и социалното бъдеще на Европа

Една от основните теми на семинарите и дискусии по време на Четвъртия ЕСФ в Атина беше и „прословутата“ Директива „Болкенщайн“. Нямаше мероприятие, организирано от женските движения, в което да не се заклеймят правилата, които тя би наложила в цяла Европа. Защото най-потърпевши от прилагането й биха били жените, хората с увреждания, бедните.

Предистория

През 2004 г. Фриц Болкещайн, тогавашен еврокомисар за вътрешния пазар, предложи „Директива за пазара на услугите“, чиято цел е да либерализира и хармонизира правилата на управление в сферата на услугите във всички 25 страни-членки на Европейския съюз.

Директивата заявява, че всички услуги са икономическа дейност и са отворени за конкуренция, което от своя страна предизвика редица от спорове от страна на официалните власти във Франция, Германия, Швеция и Белгия, но най-вече съпротива и активни протести, организирани от гражданското общество в цяла Европа.

Три основни възражения

1. Предложението третира всички услуги по един и същ начин, без да се интересува дали това са услуги от общ интерес или от личен характер, не се взимат под внимание специфичните изисквания като: държавна сигурност, здраве, гарантиран достъп и финансиране, запазване на разнообразието. Това би означавало, че сектори като култура, образование, здравеопазване и услугите, отнасящи се до националното благосъстояние няма да бъдат защитени, а ще бъдат третирани като търговски стоки и подложени на все по-засилващата се икономическа конкуренция.

2. Предложението е за строго ограничаване на компетенциите на държавата при регулиране на обществените услуги. Това би довело до административно опростяване и би поставило под въпрос стандарти, които осигуряват правилното действие на здравната система, изисквания отнасящи се към минимален брой служещи, задължителни цени, ограничения на база население или минимални географски разстояния.

3. Предложението обезпечава принципа на „страна на произход“, което означава, че доставчика на услуги е обект само на закона в страната, от която произлиза. Този принцип покровителства доставчика на услуги и дава право всяка фирма или частно лице да работи в друга държава от Евросъюза, като обаче се ръководи от законодателството на страната, от която идва, а не на тази, в която работи. Така Директива „Болкенщайн“ ще има намеса в действията на пазара на труда и ще облагодетелства по-скоро тези, които предоставят услуги, отколкото ползвателите им. Това ще окуражи регистрация на лица, предоставящи услуги, в страни с най-ниска социална защита и ще застраши европейския социален модел и правата на трудещите се.

Натискът на гражданското общество

В продължение на повече от две години синдикати, политически партии и коалиции, НПО и граждани организират различни форми на протест срещу директива “Болкенщайн”, най-важни от които са:
 мрежи от организации борещи се против приемането на директивата,
 Петиция срещу директивата - до момента подписана от десетки хиляди организации и граждани и много работни срещи, дискусии и демонстрации.

На 29 май 2006 г. на срещата на Съвета на министрите на Европейския съюз в Брюксел бе постигнато принципно споразумение по текста на оспорваната директива. Благодарение на натиска на гражданското общество – неправителствени организации, профсъюзи и някои западноевропейски правителства, много сектори, сред които здравеопазването, транспорта, социалните, комуналните и финансовите услуги, са изключени от нея. Но има още много, което трябва да се направи, за да се осигури протичането на демократичните процеси в Европа, без да се дава свобода на и без това привилегированите нации и прослойки в обществото.

Ако искате да се противопоставите на проекто-директива „Болкенщайн“, можете да подпишете електронния вариант на петицията Stop Bolkenstein